Културата си личи в обикновена сряда

Един от любимите ми блогъри Тим Ърбан пише, че личното ни щастие е много повече свързано с това как прекарваме всеки един обичаен ден, отколкото от големите проекти и планове, които си правим или пък материалните придобивки.

Това ме замисли за организационната култура. Не е ли тя всъщност съвкупността от неща, които се случват в офиса в една най-обикновена сряда? Онази сряда, в която няма нищо специално. Идваме на работа, проверяваме мейла, срещаме се с партньори, изпълняваме задачи, обядваме, отново се срещаме с някого, пием следобедно кафе, обменяме идеи с колега, планираме и т.н.

КАК се случва това е всъщност организационната култура. Начинът, по който общуваме и си сътрудничим с другите, нещата, които приемаме за даденост, процесите, които ни пречат или ни помагат. Как прекарваме почивките си. Ценностите, които живеем всеки ден, а не онези написани на уебсайта.

Много проекти за промяна в организациите пропускат именно това - силата на малките неща в ежедневието, които имат потенциала да ни мотивират и ангажират, но и да ни направят пасивни и непродуктивни, ако са противоположни на личните ни ценности.

Започнете с малките неща.  

---

Антон Вълков