Съвети за успешни експерименти

Нещо, което отличава подхода на социалните лаборатории от обичайните проекти, е начинът на планиране на дейности. Докато традиционно сме свикнали да търсим един общ план, около който да се постигне съгласие, в лабораториите целим запазване на разнообразието чрез създаване на портфолио от прототипи, които да бъдат тествани “на терен”.

*Адаптирано от концепцията на Адам Кахейн от Reos Partners за stretch collaboration.

В предишна статия сме писали за същността на прототипите, тук изследваме няколко важни елемента, които подпомагат успешното експериментиране:

Бъдете систематични. Дефинирайте въпроси, на които търсите отговор и се придържайте към тях. Експериментирането не ни носи полза, ако го правим самоцелно и не е насочено към решаването на даден проблем и търсене на отговор на конкретен въпрос. Въпросите могат да еволюират, но на всеки етап е добре да сме наясно какво е търсенето ни, около което правим хипотези и изграждаме прототипи.
Обратна връзка и рефлексия. Тестването на хипотези в реална среда е огромен източник на информация - за системата, в която работим; за проблема, който решаваме; за нас самите като екип. За да я уловим, осъзнаем и използваме умно, е важно да създадем механизми за обратна връзка и рефлексия - постоянно в течение на работата, а не само след края й.
Не задавайте крайни цели, а посоки. Може би звучи като семантична разлика, но всъщност е голяма. В експерименталния подход изрично не задаваме прекалено конкретни цели, а по-скоро посоки на действие и намерение. Така оставяме пространство за нещо ново да се роди.
Пространство за грешки. Традиционно в проектите се опитваме да избегнем грешките на всяка цена, нищо не трябва да пречи на постигането на целите. В лабораториите мислим за тях още на ниво на дизайна на процеса. Знаем, че те ще се случат и търсим начини за учене от тях. Много от прототипите ще стигнат до задънена улица, но това е добра новина в нашия подход - вече знаем какво не работи.
Ученето е по-важно от резултатите. Звучи малко еретично, все пак не сме в училище. Ами, всъщност сме. Когато работим в променлива, непредвидима и нестабилна среда всички сме ученици. И понякога няма да достигнем до очакваните резултати, но за сметка на това ще сме се развили не само на индивидуално, но и на екипно ниво (т.нар. Социален капитал). Кой казва, че това не е добър резултат?
Малките крачки са големи. Изкушението да търсим едно, уникално и най-умно решение е голямо. При комплексните проблеми такова просто няма. По-мъдро е да правим малки стъпки в желаната посока, след което да оценяме ситуацията и да търсим новите смислени действия. Може да се наложи да направим няколко серии от (малки) прототипи докато достигнем до нещо работещо.
Емоциите имат място. Процесите, в които има високо ниво на включване и несигурност не винаги са лесни за всички участници. В течение на работата се проявяват голям диапазон от емоции - на лично и колективно ниво - за които трябва да предвидим място. И не просто като отдушник, а като източник на ценна информация. Трансформирането на системи винаги минава през личната промяна и учене.