Най-важното нещо за най-важното нещо

Повечето срещи се случват без външен човек, който да ги води. И тогава се случват както обикновено, а не по най-добрия начин.

Какво означава това? Най-много говорят тези, които имат най-много власт или онези, които говорят много по принцип. По-срамежливите си мълчат; други са в паралелна вселена в мобилните си телефони. Атмосферата се оживява ако се прокрадне някоя междуличностна престрелка. Решенията се взимат вяло, често дори липсват. И така до следващото напомняне в календара.

В нашата практика наричаме водещия домакин (от host на английски). Това е човекът, който се е погрижил за цялата (не)видима структура на наистина добрата среща. Мястото да бъде подходящо за темата и да предразполага участие. Да са поканени правилните хора по хубав начин. Да използва техники, които дават думата на всеки. Да направи така, че да се появят нови идеи от неочаквани интеракции.  Да разчовърка ограничаващите вярвания (limiting beliefs) на групата, които им пречат да погледнат на предизвикателствата от друг ъгъл. Да ни накара да се чувстваме “у дома” с неудобните, но важни въпроси, които иначе бихме премълчали.

И най-важното. Домакинът се грижи “най-важното нещо да остане най-важното нещо”*. А именно - темата на срещата да остане винаги в центъра, да се развие и да доведе до резултати. Ако ли не - нещата отново ще се случват по обичайния, а не по най-добрия начин.

Готови ли сте да пилеете още толкова време?

*От цитат от книгата “Седемте навика на високоефективните хора” на Стивън Кови

—

ِАнна Димитрова

На 27 септември организираме обучението “Изкуството на въздействащите срещи” - не пропускайте да работите по ваш конкретен проект!