Защо качеството на разговорите е всичко
Ако ви попитам кой е най-важният фактор за успеха на един стартиращ бизнес, най-вероятно сред най-популярните отговори биха били: съоснователите, качеството на продукта и първите последователи (early adopters). Малко от вас обаче биха се замислили, че всъщност зад всички тези неща стои едно и също нещо — а именно качеството на разговорите, които водим вътре в организацията и с външния свят.
Екипите особено в малките организации все повече се създават около споделена визия и разбиране за начина на работа и живот и по-малко около специфична експертиза. Именно затова често се говори за важността на културата на организациите. Тази култура не се изчерпва с това дали ходим с дънки на работа или работим от вкъщи, а по-скоро се корени в това дали за всеки в екипа има пространство да бъде чут и идеите му оценени, дали има строга йерархия или среда за съ-творяване, или накратко — в това кой и как води разговорите вътре в организациите.
Клиентите и заинтересованите страни все повече се интересуват от това от кого купуват, каква е историята зад продукта. Ето защо все повече компании залагат именно на създаването на общности около продуктите и услугите си. И тук не говорим за рекламни кампанни и слогани, а по-скоро за личния образ и пример на създателите на даден продукт — за каузите, зад които застават, за ценностите, които продуктите им въплъщават или общо казано какво и как казват на света около тях.
Продуктите няма как да бъдат “добри” ако не добавят стойност и не отговарят на истински нужди и потребности на потребителите. А за да се случи това, е нужно да познаваме хората, за които създаваме нещо. Да разберем кои са, какво ги вълнува, какво им липсва — да ги въвлечем, т.е. да поговорим с тях. Методи като дизайн мисленето и service design често се смятат за иновативни, а в сърцето им е чисто и просто емпатичният диалог.
Ето няколко подхода и нагласи, които могат да повишат качеството на разговорите в организациите:
Здравословен конфликт vs. консенсус
Никой не обича конфликтите — те идват от различията межу нас и нашите мнения, характери и ценности. Колкото е хубаво за дадена организация хората в нея да споделят сходни такива, толкова и това може да доведе до стагнация. Иновативността изисква да умеем да използваме позитивите на нашите различия. Това означава, че е нужно да умеем да водим рационални и здравословни спорове, вместо бързо да стигаме до консенсус. Да имаме смелостта да предизвикаме и изслушаме различна гледна точка и дори критика без това да ни наранява не винаги е лесно. За да постигнем здравословен конфликт, е важно разговорът да бъде центриран около конкретен въпрос и да се връщаме към него постоянно, а за участниците да бъде по-важен отговорът отколкото кой точно го дава. Това е и един от основните принципи, които правят Google успешен.
Въпроси vs. готови отговори
Често в разговорите клоним към това да търсим потвърждение на идеите си, а не да предизвикаме другите да ни покажат това, което не виждаме или до което не можем да достигнем сами. Ако задаваме силни отворени въпроси (“Как?”, “Защо?”, “Какво би било ако..?”), бихме предизвикали любопитство и бихме създали условия за креативност и нови идеи вместо само да потвърждаваме това, което вече знаем. Това важи за разговорите вътре в компаниите, но и за разговорите с (потенциални) клиенти и партньори. Задаването на силни въпроси върви ръка за ръка с умението и желанието ни да чуем и да разберем, а не да слушаме, за да отговорим. Да не забравяме, че силните въпроси са в основата и на научния подход и изобщо на ученето и откривателството.
По-бавни срещи vs. по-дълги срещи
Често срещите се превръщат в спринт за достигане до някакъв резултат и до отмятане на задачата. Влизаме в разговор, но все още мислим за предишния, хората около нас не са ангажирани или не знаят защо са там. Това обикновено води до изкуствен бързи решения, но не и до по-добри резултати. Ето защо е важно да умеем да забавяме разговора там, където е необходимо. Например, да отделим 5 минути в началото, в които да фокусираме всички участници върху темата на срещата или просто да разберем как се чувстват, за да знаем какво би ги предизвикало в разговора. Да зададем 5 пъти въпроса “Защо?”, за да достигнем до истинската причина за нещо или да използваме инструменти, с които да включим всички в разговора, а не само естествено най-проактивните. Всичко това не означава по-дълги срещи, а по-смислени и ангажирани такива.
Накратко, работата ни е процес и основен инструмент в него са разговорите. Качеството на разговорите, които водим в организациите ни, определя качеството на всичко, което правим и е ключово за техния (не)успех.
Статията първо е публикувана в блога на betahaus sofia
На 27 септември организираме обучението “Изкуството на добрите срещи” - не пропускайте да научите повече и да работите по собствен проект!