"Всичко трябва да е идеално!"
Не спирам да се изненадвам от хора с голям житейски и професионален опит, които вярват, че съществува някакво състояние на нещата в екипа и работата им, което е “перфектно” и само ако натиснат газта още малко и ще го достигнат. В моя опит не съм виждал начинание, което включва повече хора - събитие, проект, процес - което да протече изцяло по стриктно зададен план. Дори резултатът да е близо до перфектен, процесът рядко е. Както и в личния ни живот, така и в работата не можем да планираме и предвидим всичко. Вярвам, че в това има особен чар. Истински хубавите неща се случват на границата между ясното и неясното, между хаоса и реда.
В последните месеци станах свидетел на две срещи за оценка на изминали групови процеси, в които участвахме. И в двете организации доминира културата на “съвършенство”, което насочи разговорите в търсене на това как можем да бъдем по-добри, последвано от планиране на следващи стъпки и стрес от многото предстоящи задачи. И в това няма нищо лошо, ако не лишава хората от възможността да отпразнуват постигнатото и да се порадват на добре свършената работа. Получава се затворен кръг, в който няма време за пауза и преосмисляне, а скачане от един проект в друг. От един проблем, който трябва да бъде “разрешен” към друг. Това е все едно да не спим между работните дни, защото е загуба на време. Има нещо изтощително в това веднага след като приключиш дадена работа, да се отдадеш на това да я анализираш и да търсиш подобрения. Мисля, че това ни лишава и от ценни уроци - както индивидуални, така и групови - и не ни дава възможност да увеличим капацитета си за бъдещи начинания.
В нашата практика вярваме повече в подхода на рефлексия, която включва както аналитично разглеждане на изминалия опит, така и отделяне на време и пространство за вглеждане в емоциите, усещанията и ученето на участниците. Истинските уроци и дълбоко осъзнаване, които водят до промяна на поведенията и резултатите, не произтичат от дълги анализи и зле прикрито нахокване опаковано като “обратна връзка”. За тях е важно да има достатъчно време и пространство за истинско, автентично свързване между хората.
Какво ли би било ако не забравяме да си дадем почивка след успешно (дори и не перфектно) свършена работа? Как приключвате проекти и задачи във вашата работа? Имате ли практики за пауза и рефлексия? Какво означава “перфектно” във вашата организация?