(Отвъд) десетте стъпки за по-предприемачески организации
От години вече изследваме екипите в организациите като благодатно поле за предприемачески инициативи. Често ни питат какво е нужно, за да се случи вътрешното предприемачество по смислен и устойчив начин. Ето няколко насоки за мислене от нас:
Колко ви е важно? Да си отговорите на въпроса “Защо?” от самото начало ще определи дали развиването на предприемаческо мислене в организацията ви е стратегически важно или нещо допълнително; колко време и ресурси сте готови да отделите и дали наистина искате да промените културата и начина на работа. Това ще ви подскаже дали да се впуснете в развиването на цялостна програма за вътрешно предприемачество или на този етап по-скоро да опитвате с малки стъпки, които насърчават даването на идеи.
Мениджърска подкрепа. Нашият опит показва, че когато средният и висшият мениджмънт са на една вълна, смятат темата за стратегически важна и дават личен пример, хората са по-предразположени да мислят предприемачески и имат възможността да отделят време и ресурси за развитието на идеите си като част от работния процес. Често програмите за вътрешно предприемачество са “спуснати” отгоре или са отражение на визионерския поглед на хора на ръководни позиции, които обаче не успяват да ангажират средния мениджмънт в осъществяването им, който ги разглежда като разсейване от същинската работа вместо като източник на подобрения.
Грешките са позволени. Често се срещаме с компании, в които перфекционизмът е цар, качеството винаги трябва да е 100% и грешките се наказват. Всичко това е чудесно освен когато го пренесем към полето на новите идеи, което е експериментаторско, с много рискове и изисква грешки по пътя към добрите решения. Много служители, на които се слага етикет “няма предприемачески дух”, всъщност се страхуват да сгрешат и да загубят доверието в себе си като професионалисти. Има различни подходи, с които можем да окуражим нискорисковите експерименти - например като отделим време и бюджет за разработването на прототип на дадена идея преди да разглеждаме потенциала й за пълно развитие.
Създайте специално пространство. Новите идеи рядко се раждат просто така, между другото, докато вършим другата си работа. Има нужда от неформално (но структурирано) време и място (може и онлайн), в което хората да обменят и надграждат идеи, да получават обратна връзка, да търсят ресурси и да придобият увереност за начинанията си. В нашата практика прилагаме т.нар. “Вътрешно-предприемачески лаборатории” - модерирани пространства, в които служителите имат възможност да работят заедно и фокусирано по развитието на своите идеи. Това не са презентации, обучения или лекции, а практически пространства за съвместна работа и изграждане на добри решения. За да имат те устойчив резултат, е добре да се случват регулярно и да им отделите достатъчно време извън обичайната работна среда.
Поставете хората в центъра на процеса. Предприемачеството е и личен процес. За да се превърнат идеите в реалност, е нужен и фокус върху личната мотивация на предприемача и нуждата от подкрепа по пътя му. Много от вътрешните програми за насърчаване на предприемачеството се фокусират върху техническата страна на идеите, докато всеки, който някога се е захващал със собствена инициатива, знае колко емоционален и изпълнен с падения и възходи е този процес, за което се изисква допълнителна лична устойчивост. Вярваме, че добре планиран процес на взаимна подкрепа между вътрешните предприемачи, пространство за саморефлексия и лично осъзнаване, както и възможността да работиш с ментор, са дори и по-важни от добрия бизнес план.
Направете добър микс. Иновациите се случват там, където има пресичане на гледни точки, отдели, мнения. Разнообразието е ключ към истински нови решения. Включете в програмата си хора от различни части и йерархични нива на организацията, а защо и не външни - партньори, неправителствени организации, експерти и други, свързани с работата актьори.
Повечето идеи няма да сработят. Количеството на предприемачески идеи в реалния свят, които достигат дори до скромен успех, е много малко като процент. Така е и вътре в организацията - създайте поле за много на брой идеи и решения, без да очаквате, че всяка от тях още утре ще донесе голямо спестяване, обръщане на пазарните позиции или технологична революция. Нереализираните идеи са голямо богатство - те могат да бъдат основа на бъдещи идеи, да служат като урок какво не работи, а в процеса на работата по тях научаваме много.
Малките идеи също са важни. В работата си сме попадали на случаи, в които високите очаквания към иновативните решения спират хората да дават малки, но смислени идеи за подобрения. Няма нужда всеки от хилядите ни служители да предлага нов продукт или спестяване за милиони. Малките стъпки са важни - най-вече за усилване на културата на предприемачество.
Превърнете идеите в реалност. Достатъчно гъвкава ли е организацията да даде поле на една нова идея да се разгърне или ще я задуши с вече изградените норми? Щом веднъж сме отворили полето за иновации, е добре да създадем структура, която да подкрепя тяхното изпълнение. Тук наборът е широк - от това да дадем на ключови служители свободно време от традиционните задължения, за да работят по идеята си; да отпускаме специални бюджети за иновации до формирането на отделен екип, който да създаде и да се грижи за цялостна програма за вътрешно предприемачество.
Започнете с малки стъпки. Виждали сме компании, които наемат скъпоплатени консултанти, разработват сложна програма за насърчаване на предприемачеството и не успяват да постигнат желаната промяна. Култивирането на вътрешно-предприемаческа култура е труден процес, особено когато статуквото е в другата крайност - на стриктни правила и контрол. Ето защо препоръчваме да действате с малки крачки, да правите експерименти и въз основа на резултатите да определяте следващите стъпки, вместо да инвестирате в мащабна програма от самото начало. И най-вече, ангажирайте хора от различни части на организацията в процеса, за да намерите заедно решение, което работи точно за вас и културата ви.
Анна Димитрова и Антон Вълков
* Статията е първоначално написана за и публикувана в списание Forbes, ноември 2019 г.