Промяната в живите системи

Често мислим за промяната и развитието линейно. В природата и живите системи обаче няма безкраен растеж - след зрелостта идва неизбежното разрушаване, което дава поле за нещо ново да се роди и израсте. И така отново.

Концепцията за екоцикъла (още познат като Panarchy Loop или Adaptive Cycle) води началото си от биологията и изследва непрекъснатия цикъл на живот. 

Растенията, например, растат от семена, когато се озоват в плодородна земя. Ако са налице добри условия - слънце, вода, минерали, разсадът пораства в растения, които дават плодове и/или разпространяват нови семена (узряване). Но в крайна сметка дори зрелите растения умират и се компостират, за да се превърнат в енергия за нови растения или да направят място за нови семена да пораснат.

В екоцикъла има следните етапи:

Обновяване/Покълване/Проучване: засаждане на семена, иновации, експериментиране, покълване, обработване на почвата за новото, време на потенциал, начало, разнообразие.

метафора: кълнове; цветна пролетна градина, но почвата все още не е тествана.

Растеж/Изграждане на капацитет: почвата е подходяща за идея или проект, за да бъде успешна, има някаква структура, не е доказана, но потенциалът се проявява, много енергия, определено ниво на готовност и успех.

метафора: две силни дървета започват да растат; виждаме техните корени и издънки.

Зрялост/Запазване: зрели, добри системи и структура, доказан успех, репутация и надеждност, стабилност, уязвими към застой.

метафора: стабилна стара растежна гора.

Творческо унищожаване: пускане, създаване на пространство, траур, загуба на структура, неизвестност, тишина, упадъчен период.

метафора: горският пожар, който изгаря и изчиства храста, за да загрее новите семена.

Организациите и начинанията като живи системи

Екоцикълът ни помага да погледнем на организациите и начинанията си от птичи поглед, а не “на парче” и да видим, че във всеки един момент в “системата” има начинания в различните фази, както и че преходите и промените са естествена част от развитието им. Обикновено в бизнеса мислим за развитието линейно - раждане, растеж и зрялост.

Екоцикълът се допълва от обратна S-крива, която изобразява смъртта/разрушаването и зараждането на новото. Както в природата, така и в работата, всеки етап е свързан с предходния и следващия и е важен.

Промяната е естествена и нужна

Когато мислим за начинания и проекти, които сме решили да не продължим или естествено са “замрeли”, често слагаме това в графа “провал”. Ако погледнем през призмата на екоцикъла обаче ще видим, че това всъщност е момент на нови възможности. “Креативното разрушаване” е много важно, за да може да се зароди нещо ново. 

В различните моменти са ни нужни различни умения и хора

В различните етапи на развитие на дадено начинание, както и за различните проекти в работата ни, са ни нужни различни умения, нагласи и различни типове хора. Например, иноватор по природа, може би не е най-добрият избор да оглави проект, който цели да затвърди практики и процеси. И обратното - хора, които не обичат неизвестността, обикновено не се чувстват комфортно в стартиращи проекти и инициативи, в които несигурността е много висока.

Два “капана”

Екоцикълът ни помага да сме по-осъзнати за енергията, която влагаме (или не във всяко начинание). От една страна е важно да приемем естествения ход на нещата, а от друга - да сме запознати с двата “капана”, в които често изпадаме:

• Капан на недостига: това е моментът, в който зараждащи се инициативи не получават достатъчно внимание и енергия, за да прераснат в нещо по-устойчиво. 

• Капан на навика: в него вече установени практики се случват по инерция и навик. В тях влагаме не малко ресурси без да сме сигурни, че ни носят добавена стойност. 

Това ни помага да предприемем осъзнати действия в различните моменти - да подхраним инициативите, които са ни важни или да освободим пространство за нови.

• Какви умения са необходими във всяка фаза и как преминаваме от една фаза в друга?

• Какви умения и структури са необходими, за да създадем пространството за иновации и несигурност?